Седем метров хълм близо до Казанлък съхранява една от най-известните тракийски куполни гробници. Това е една от първите български забележителности, включени в списъка на Юнеско, която прави тракийската култура международно значима.  Казанлъшката гробница  има типична за куполните гробници: вход, коридор и камера. Това, кето я прави уникална, са фреските- единствените напълно запазени от този период. Те се отнасят до 4-3 век пр. Хр. Фреските са прецизни, композицията- просторна и жива. Те имат и документиряща стойност- говорят за живота на погребания владетел, а съдейки по архитектурните елементи, получаваме представа и за двореца му. Пред нас се откриват тържествена военна процесия и  погребална церемония. Най-популяраната сцена от гробницата е сцената на прощаването: тракийският владетел с неговата обична съпруга, седнали на богата трапеза. Гледащи се в очи и държащи се за ръце, техните фигури излъчват драматизъм и тъга от раздялата. Заобиколени са от слуги и роби.
Поради спецификата на консервирането на фреските оригиналта гробница е затворена. В близост е изградено нейно точно копие, отворено за посещения.

Тракийската гробница близо до село Свещари, открита през 1982 г., често е определяна като археологическата сензация на 20 век. Тази добре запазана гробница е единствената, декорирана с кариатиди и  кодира астрономичните знания на своето време- 4 век пр. Хр.  Уникалната склуптурна група на изправени, държащи се за ръце женски фигури, която обгражда камерата на гробницата, се свързва с култа към Великата богиня майка, богинята на живота и смъртта. Вероятно това са съпругите на скърбящите придворни на тракйиския владетел, които представят ритуален танц. Лицата им са различни: млади девойки, майки, възрастни жени. Тяхното облекло е идентично- тесни дълги рокли с колани и къси елегантни туники.
И в тази гробница не липсват фрески- има изобразена сцена на обезсмъртяването на владетеля пред входа. Великата богиня майка му предлага венеца на безсмъртието.  В деня на зимното равноденствие  слънчев лъч навлиза в гробницата и озарява фигурата на владетеля. Цялостните математически изчисления и астрономически знания, които траките са използвали, за да достигнат този ефект, не свидетелстват само за добрите им способности. Те показват и тракийската вяра в безсмъртието на душата и реинкарнацията. Душата пътува към Рая по слънчевия лъч и в деня на зимното равноденствие се връща по него на земята.
Гробницата в Свещари е част от историко-археологическия резерват Сборяново с открити повече от хиляда тракийски хълма.

Западният хълм на Мадарското плато представлява импозантна скала, висока около 100 метра. Този природен феномен и множеството пещери в основата на хълма са били считани за святи в древни времена.
На една от скалите на 23 метра височина от земята в началото на 8 век неизвестен надарен скулптор е изсякъл съмволичен барелеф, наречен Мадарския конник: конник в ход, орел, летящ близо до него, куче, което го следва и прободен с копие лъв. Композицията, която няма аналог в родното изкуство от този период, символизира български владетел, триумфиращ над враговете си. Около барелефа са открити три надписа, свързани с българските ханове Тервел, Крумесис и Омуртаг.
Това са най-старите български надписи, които показват формирането на българскта хроникьорска литература.
Барелефът е част от националния историческо-археологически резерват Мадара и се намира близо до древните български столици Плиска и Преслав.

Разположена на хълмовете на Витоша планина, Боянската черква е единствената напълно запазена средновековна черква в България. Храмът е строен в продължение на три века: от 10 век до 13 век. Съхранените следи от 10 век представляват фрески и фрагменти и заедно със  стенописите от 12 и 13 век са едни от най-добрите примери на византийското изкуство в България. 
През 1259 год. севастократор Калоян, владетел на област Сердика (днешна София) и братовчед на цар Константин Асен Тих построява двуетажна семейна черква в западната част на комплекса. Сградата е умело съединена с по-стара постройка. Черквата е изградена от тухли и камъни и е стилно украсена с керамични елементи.
Запазените до наши дни фрески са най-ценното от Боянската черква. Заедно с изображенията на библейски сцени и образите на български светци са изобразени и царското семейство Константин Тих и Екатерина и дарителите севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Лицата им са изразителни и живи и напомнят на светски портрети, одеждите им също са изобразени в детайли.

Ивановските скални черкви са уникални християнски храмове, изсечени в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом.  Комплексът от черкви, манастири и монашески килии се намира високо в скалите и е достижим  по въжени и дървени стълби.
През 12-13 век колония от исихасти  се заселват по тези благословени места. Последователите на популярното през тази епоха религиозно-философско движение исихазъм избират скалистия каньон за уединение и аскетичен живот.  Монасите-исихасти превръщат естествените дупки и пещери в черкви, манастири и монашески килии. Днес те наброяват повече от 300, а 40 от тях са имали култово предназначение. Те са свързани с големия скален манастир Св. Архангел Михаил.
Скалният храмов комплекс е прословут с фреските, които са се запазили по стените на сградите.  Те са изписани от неизвестни иконографи, които , водени от вярата си и подкрепени от таланта си, са изографисали сцени от Светото Евангелие и образи на светци.  Фреските са красиви и прецизни, цветовете са ярки, композицията е динамична, а образите- експресивни. Минералните бои и техниката мокра фреска, използвани за  рисуването са толкова успешни, че са се запазили до днес, въпреки, че сградите от комплекса са под открито небе.

Малките преплитащи се в лабиринт улички, дървените възрожденски къщи, черквите, надничащи от всеки ъгъл, мирисът на море и автентичност оформят колорита на Стария град на Несебър. Малкият остров-музей е само 300 м широк и 850 м дълъг, а е събрал паметници от всички исторически епохи на културната история на този черноморски район.

Най-големият и най-красив български манастир, датиращ от 10 век. и запазил светлината на християнската вяра, е Рилският манастир. Историята на манастира е свързана с името на светецът Иван Рилски- храмът е основан от него и учениците му през 10 век.
Разрушаван и изгарян няколко пъти, манастирът е реконструиран oтново и отново и камбаните му никога не преставали да бият. Днешният вид на комплекса е от 19 век- работа на най-талантливите български майстори, художници и дърворезбари на онова време. Черквата Св. Богородица, която принадлежи към манастира, е уникален монумент на българската възрожденска архитектура и изкуство. Прекрасният резбован иконостас и фреските по стените, куполите и галериите са дело на творци от школите в Банско и Самоков.
Рилският манастир е паметник на българския дух, център на културата и образованието от периода на Възраждането.
В библиотеката му се съхраняват 1000 ръкописа и много печатни книги.

Името на езерото Сребърна идва от сребърната повърхност на водата на лунна светлина. Спокойствието и тишината, които езерото излъчва, са само привидни, защото всъщност езерото и неговите острови, обрасли с трастика, са пълни с живот.  Ареалът на Сребърна, разположен на 2 км от река Дунав, е обявен за резерват. Поради своето стратегическо разположение на птичата магистрала Виа Понтика, която свързва северна Европа с централна Африка, от далечни времена езерото е убежище  за множество птици: някои от тях идват тук да гнездят, други спират да починат по пътя си към по-топли земи, трети са постоянни обитатели на Сребърна. Едни от най-екзотичните представители на езерото са малкият корморан, ибисите, гъските и пеликаните и особено Pelicanus crispus. Сребърна е една от четирите локации в Европа, където този вид пеликан може да се наблюдава. Тук живеят също костенурки, речни раци, водна мишка, сухоземни и водни змии.
На територията на резервата се намира и приридонаучен музей.

Възпяван в много фолклорни песни и легенди, Пирин винаги е бил символ на гордия български дух.  Днес част от планината е защитена и  включена в пределите на Националния парк Пирин. Планината е уникална със своите екосистеми и пейзажи.
Величествените стръмни върхове на Пирин, които се губят в облаците, са снежни през по-голямата част от годината. В кристалните очи на Пирин, както са наречени езерата там, в бистрите потоци и водопади се отразява небето.
Най-старото иглолистно дърво в България Байкушевата мура, стара 1 300 год., се намира именно в този парк. Тук виреят повече от 100 редки растителни вида. Елени, вълци, чакали, диви котки и катерици са сред най-интересните обитатели на Пирин.